Ще те науча да си плащаш
Разказват, че си силна и могъща,
велика, като времето - безкрайна...
Да беше си стояла кротко вкъщи!
Защо се примири да бъдеш тайна!
Защо загърби цялата си гордост,
на карта сложи "святото" си име?!
Измъкваш ли се?! Боже, колко просто!
Поне сега в очите погледни ме!
Не смееш ли?! Е, няма да те съдя!
(Дори ще те изпратя до вратата...)
Но върнеш ли се пак, ще те изпъдя -
тъй както некоректен наемател.
Тук страницата наша се затваря-
отново с мен недей да се захващаш,
че грубите си грешки не повтарям!
Любов, ще те науча да си плащаш!!!
© Мариела Челебиева All rights reserved.
Но все ние си плащаме...
