Feb 25, 2010, 9:54 PM

Ще те науча да си плащаш

  Poetry » Love
2.7K 3 26

Разказват, че си силна и могъща,

велика, като времето - безкрайна...

Да беше си стояла кротко вкъщи!

Защо се примири да бъдеш тайна!

 

Защо загърби цялата си гордост,

на карта сложи "святото" си име?!

Измъкваш ли се?! Боже, колко просто!

Поне сега в очите погледни ме!

 

Не смееш ли?! Е, няма да те съдя!

(Дори ще те изпратя до вратата...)

Но върнеш ли се пак, ще те изпъдя -

тъй както некоректен наемател.

 

Тук страницата наша се затваря-

отново с мен недей да се захващаш,

че грубите си грешки не повтарям!

Любов, ще те науча да си плащаш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...