Когато ти е трудно и боли,
когато вълчи преспи се прострат.
Когато вятър стене и вали,
когато тъй си близка със дъжда.
Когато нямаш избор и врата,
когато молиш Бог на колене.
Когато нямаш братец, ни сестра,
аз идвам да те нося на ръце.
През трудното и болката, ще мина,
през глутници и ледни върхове.
Ще бъда пролет в твойта дълга зима
и ще те нося, ще те нося на ръце.
А колко, колко може да тежи
една въздишка и едно сърце?
И знай, че вече няма да боли,
защото идвам да те нося на ръце.
© Хари Спасов Всички права запазени