Ще те обичам като тъжна зима
За теб в сърцето място винаги ще има,
за красивата емоция, която ми дари.
Но аз съм пролет, вън е зима...
различие тъжно между нас стои...
И душата ми, тая блудница,
саката и тъжна просякиня,
ще те приютява от сивата улица,
за да й даваш понякога милостиня.
И като бели парцали сипят се спомени,
от нечий отминал живот,
и всичките мисли жестоко отровени,
от ироничната усмивка на поредния скот.
Но аз ще те обичам като тъжна зима,
не познала нивга пролетта...
И в мене място винаги ще има,
за срещата ни в есента...
за красивата емоция, която ми дари.
Но аз съм пролет, вън е зима...
различие тъжно между нас стои...
И душата ми, тая блудница,
саката и тъжна просякиня,
ще те приютява от сивата улица,
за да й даваш понякога милостиня.
И като бели парцали сипят се спомени,
от нечий отминал живот,
и всичките мисли жестоко отровени,
от ироничната усмивка на поредния скот.
Но аз ще те обичам като тъжна зима,
не познала нивга пролетта...
И в мене място винаги ще има,
за срещата ни в есента...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
