Ще те оставя да си идеш
Реших - ще те оставя да си идеш.
Така поиска - нека е така.
От топла жар, поддържана с години,
останах само аз. И пепелта.
Отивай си. И дявол да те вземе!
За твоя избор, нея не виня.
Нормално е да бягаш от проблеми
и с друг да извиняваш слабостта.
А моят свят... навярно ще се срути
за седмица, за месец или два...
Една сълза в окото на кошута
ми стига, да започна да градя.
Не ми е първи път да скоча в ада,
да плача и да моля за смъртта.
Не ме мисли. И теб ще те изстрадам,
преди звънлива песен да родя.
Аз имам още сили да възкръсвам,
след всеки удар - пак да полетя,
че никога, за нищо не е късно,
в сърцето необятно на жена.
А ти върви. И не, не се завръщай.
Към мене всички пътища зазидай.
Дано намериш кой да те прегръща,
когато тя реши да си отиде.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Още един бисер от твоята поезия, който открих и ...Занемях! УНИКАТ !
-
Поздравления и от мен!
-
Безмълвен аз пред тебе коленича и просто ти благодаря!
-
Дано утехата за Теб, бъде нова Любов, по-силна от Живота и по-ярка от Слънцето...
Поздравче! -
Необятно и силно сърце! Силно е и стихото, браво!
-
Уаууу! Страхотно! Кво друго дакажа... не е нужно да го препрочиташ (освен за удоволствие) за да ти влязат думите в ума и душата!
-
Ох... финала (и не само) присяда на гърлото.
Изключително добър стих, наситен с емоция! -
И на мен ми хареса!Третира прекъсването на любовта и твърдостта да се
понася!Оценявам го!Поздрави,Вики! -
Истинска поезия. Поздравления.
-
Стихотворение, посветено на привидно необратимата раздяла в любовта.
Щафетата се предава от ръка на ръка, но кой ще прегръща и теши лирическия, когато и Следващата го изостави - това се пита на финала Лирическата, оставяйки си една отворена вратичка, че Утешителката може да е пак тя!
Поздравление, Вики! Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
