Самодива (Вики)
535 5961
4 дек. 2014 г., 18:20

Ще те оставя да си идеш 

  Поэзия
648 2 10

Реших - ще те оставя да си идеш.
Така поиска - нека е така.
От топла жар, поддържана с години,
останах само аз. И пепелта.

Отивай си. И дявол да те вземе!
За твоя избор, нея не виня.
Нормално е да бягаш от проблеми
и с друг да извиняваш слабостта.

А моят свят... навярно ще се срути
за седмица, за месец или два...
Една сълза в окото на кошута
ми стига, да започна да градя.

Не ми е първи път да скоча в ада,
да плача и да моля за смъртта.
Не ме мисли. И теб ще те изстрадам,
преди звънлива песен да родя.

Аз имам още сили да възкръсвам,
след всеки удар - пак да полетя,
че никога, за нищо не е късно,
в сърцето необятно на жена.

А ти върви. И не, не се завръщай.
Към мене всички пътища зазидай.
Дано намериш кой да те прегръща,
когато тя реши да си отиде.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Още един бисер от твоята поезия, който открих и ...Занемях! УНИКАТ !
  • Поздравления и от мен!
  • Безмълвен аз пред тебе коленича и просто ти благодаря!
  • Дано утехата за Теб, бъде нова Любов, по-силна от Живота и по-ярка от Слънцето...
    Поздравче!
  • Необятно и силно сърце! Силно е и стихото, браво!
  • Уаууу! Страхотно! Кво друго дакажа... не е нужно да го препрочиташ (освен за удоволствие) за да ти влязат думите в ума и душата!
  • Ох... финала (и не само) присяда на гърлото.
    Изключително добър стих, наситен с емоция!
  • И на мен ми хареса!Третира прекъсването на любовта и твърдостта да се
    понася!Оценявам го!Поздрави,Вики!
  • Истинска поезия. Поздравления.
  • Стихотворение, посветено на привидно необратимата раздяла в любовта.
    Щафетата се предава от ръка на ръка, но кой ще прегръща и теши лирическия, когато и Следващата го изостави - това се пита на финала Лирическата, оставяйки си една отворена вратичка, че Утешителката може да е пак тя!

    Поздравление, Вики! Хареса ми.
Предложения
: ??:??