Ще те слушам като музика
| Небето... непрогледно, стаята... неуютна, огънят в камината студен е, обичта... безпътна! Китарата в ъгъла безучастно мълчи, душата ми празна, Вивалди далечно в нощта звучи, аз слушам сама... смазана! Звездите като че ли не светят, Бризът стаен... не шумоли, далече са очите ти и душата боли... Везувий тъмнее, слаб дим нагоре вие, все още звуци Вивалди лее, тази нощ - разделени сме ние. Зората... ми събира сълзите, Зорница ми помаха с лъчи, листо от роза - жадно попи, на крило, птиче, любовта ти лети! Зайче слънчево по косите заигра и китарата сякаш се усмихна, Вивалди, романтичен е сега, сгушена, в теб притихвам. | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
