Jun 7, 2008, 10:36 PM

Ще те слушам като музика

  Poetry » Love
780 0 10
Небето... непрогледно,
стаята... неуютна,
огънят в камината студен е,
обичта... безпътна!
Китарата в ъгъла безучастно мълчи,
душата ми празна,
Вивалди далечно в нощта звучи,
аз слушам сама... смазана!
Звездите като че ли не светят,
Бризът стаен... не шумоли,
далече са очите ти
и душата боли...
Везувий тъмнее,
слаб дим нагоре вие,
все още звуци Вивалди лее,
тази нощ - разделени сме ние.
Зората... ми събира сълзите,
Зорница ми помаха с лъчи,
листо от роза - жадно попи,
на крило, птиче, любовта ти лети!
Зайче слънчево по косите заигра
и китарата сякаш се усмихна,
Вивалди, романтичен е сега,
сгушена, в теб притихвам.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...