Ще те сънувам
Държа ръцете ти - не ги усещам,
усмихвам се, но без да искам.
Уж радостна поредна среща,
а болка думите притиска.
Треперя цяла - не от щастие,
сърцето бие учестено,
но не във трепетно очакване,
а сякаш нещо му е забранено.
В очите ти с тъга поглеждам,
а те, проклетите издайници,
убиват вече мъртвата надежда,
в море от мъка клетата удавница.
Недей ме пита сълзите защо са,
със отговора ще се нараним.
Разбираш сам - ненужен е въпроса
и без него предостатъчно боли.
Какво да кажа, като нямам думи?
Не среща, а раздяла е това.
След всички топли чувства помежду ни
остават само неизказани слова.
Тръгваш си - не казвай нищо,
че с твойто сбогом остър нож
забиваш в мен, и стон, въздишка,
и мъртво тяло... лека нощ.
От преизподня избавление,
към рай небесен аз пътувам.
Покоят вечен е спасение...
... и в моя сън ще те сънувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
