ЩЕ ТЕ СЪНУВАМ
ЩЕ ТЕ СЪНУВАМ
Знам, че тази нощ ще те сънувам.
Нощ след нощ при мене идваш сам,
да прошепнеш тихо думичка жадувана,
заедно да се помолим - като в храм.
Да, ще си отидеш на разсъмване,
като бледа сянка, носена от мисълта.
И сънят отново няма да се сбъдне,
и ще чакам с нетърпение нощта...
Денем си отчайващо далече -
утрото разделя ме без жал от теб,
а душата ми, на този ад обречена,
пак те търси в царството на Феб.
Тази нощ обаче съм самотна.
Бяга от очите ми напук сънят.
Вятърът отвънка блъска клоните
и в прозорците ми хвърля сълзи дъжд.
Знам, все някога ще спра да те сънувам,
но това ще стане чак тогаз, когато
дойдеш след съня ми, без да се сбогуваш,
и останеш с мен да поздравим зората!!!
020805
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
