Ще те търся аз
Ще те търся аз, там, където нощта
в пречудливите си сенки
потулила е любовта.
Там, където жарава пропуква
вечер в снега,
в колибата ни, на нара,
оставил топла следа.
Пред вратата с резето отворена
промъкват се стъпки във мрака,
там, между двата бора,
сърцето ми пак ще те чака.
Надвиснала над нас, луната
ще побелява в своята лудост,
от пиянството на нашата обич,
със шишарките пак ще танцува.
И в този танц с тебе двамата,
с разтопени от огън сърца,
ще изгорим, като съчки в жаравата,
вдъхновени от сладостта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
