etikki (Мариета Караджова)
100 82
24.01.2015 г., 19:50 ч.

Ще ти кажа 

  Поезия » Любовна
529 2 4

Къде ми изчезнаха думите,

се питаш ли, моя любов?

Втъка ги декември във шумите,

на стъпките в тихия зов,

в неясните, тичащи делници,

в тъгата, донесла ни зимата,

във всички задъхани петъци,

в които до мене пак има те.

В това, че споделям мечтите ти.

В ръката, която държиш,

в това, че сънувам очите ти,

в това, че до мен ще заспиш.

Във всичко така споделено,

във всяка безумна надежда.

В това, че ти част си от мене,

във цялата дадена нежност.

Такова безумно обичане, 

което във мене крещи,

не може да бъде говорено.

Такава любов се мълчи.

 

 

 

 

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,djudjii!
  • прекрасно казано,дано и същите чувства са в двете посоки !!
  • Хубав стих ...
  • Страхотно изведена поанта! Хубав стих отново!
    Бях се затъжила за теб
    (вторият ред ми е малко объркан, имам предложенийце, ако решиш... "навярно се питаш любов"
Предложения
: ??:??