Ще ти кажа
Къде ми изчезнаха думите,
се питаш ли, моя любов?
Втъка ги декември във шумите,
на стъпките в тихия зов,
в неясните, тичащи делници,
в тъгата, донесла ни зимата,
във всички задъхани петъци,
в които до мене пак има те.
В това, че споделям мечтите ти.
В ръката, която държиш,
в това, че сънувам очите ти,
в това, че до мен ще заспиш.
Във всичко така споделено,
във всяка безумна надежда.
В това, че ти част си от мене,
във цялата дадена нежност.
Такова безумно обичане,
което във мене крещи,
не може да бъде говорено.
Такава любов се мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
