Ще ти кажа
Къде ми изчезнаха думите,
се питаш ли, моя любов?
Втъка ги декември във шумите,
на стъпките в тихия зов,
в неясните, тичащи делници,
в тъгата, донесла ни зимата,
във всички задъхани петъци,
в които до мене пак има те.
В това, че споделям мечтите ти.
В ръката, която държиш,
в това, че сънувам очите ти,
в това, че до мен ще заспиш.
Във всичко така споделено,
във всяка безумна надежда.
В това, че ти част си от мене,
във цялата дадена нежност.
Такова безумно обичане,
което във мене крещи,
не може да бъде говорено.
Такава любов се мълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Караджова Все права защищены
