Ще угаснеш
В ноща, самотна, свещ запалих.
Помолих се да те забравя,
Но в пламъка лицето ти видях.
Изпитах ярост, болка, страх.
Разбрах, че в мислите ми ще живееш
И като този пламък там ще тлееш.
Ще угаснеш - да! Свещта не е безкрайна, зная
...поне да можех да забавя края
До свещника едва едва ще стигнеш
От пламъка очи към мен ще вдигнеш
Дори душата да е стъпкана и боса
От онзи пламък в себе си ще нося
Спокойна угасни, свещичке моя,
Помни, че винаги ще бъда твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилислава Пламенова Всички права запазени
