Ще я карам, без да му мисля
ЩЕ Я КАРАМ БЕЗ ДА МИСЛЯ
От служебния вход на Съдбата
ме изхвърлиха
Закъсняла
Сама да си правя
история
траектория
вселена
на пътя си края
Приседнах на стълбите
предисловна
предречена
и дълго мислих
за Немислимото
за Бъдното
и Насъщното
Мравка товара си мъкнеше
по-голям и от мъка
Без да му мисли тя знаеше
Значимото
И вървеше щастлива в Незримото
Тръгнах след нея
по пътя на Смисъла
и аз без да му мисля
за да олекна на Кръста
И ако Бог ме приеме от първия път
без да му мисли
обещавам
там ще му мисля безрезервно и дълго...
За вчера
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Миркова Всички права запазени
