21.04.2015 г., 22:41

Ще я носим

549 0 7

Белило, помада и страст -

червило с аромат сладостен,

отново напомня ти пак...

За времето нявгашно

че всичко е преходно!?

Че всичко е грях...

 

А с фигури млади,

красиви, мечтани дори...

Бяха дарени всички жени!

И сега са си същите

красавици нежни.

Но с уморени очи,

които напомнят ти тихо...

Че годините бързо отлитат,

че годините вземат -

по малко от нас.

 

Аз сигурен съм и знам...

Че те не ще успеят

любовта ни да вземат.

Защото е вътре във нас

и е жива дордето ни има и нас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се Васе !!!Знам че е така защото го виждам!!!Радвам се че сподели!!!Приятна вечер!!!
  • Очите са уморени, но сърцата още греят! Харесах!
  • За искреноста благодаря!Радвам се че ти е харесало!До нови Лейди фокс!!!
  • Благодаря от сърце за коментарите към стиха и че ме уважихте и споделихте час от времето си с мен!Благодаря ви приятели!!!
    Тони винаги си ме подкрепяла!!!
    Стефане благодаря ти друже за искренноста !!!
    Кръстина мила както винаги точна!!!
    Рени приятелко до нови!!!
  • Ачо, поздрав и от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....