svetlamila (Светла)
65 151
29.10.2018 г., 11:05 ч.

Щипки 

  Поезия » Свободен стих
1199 4 3

А вънка пак вали

скрити сме в скалпа

на бурята

натоварваме паметта си

с вълнения

характери

емоции

декорираме поезията

с думата Боли

щипка дим

щипка огън

каквото боли

ще спре

каквото промълвим

може и да излъжем

планина древна

е любовта

а парите отрова

самотни жени се усмихват

на обВързани мъже

губят дъха си

преобърнат наопаки света

има вкус на

заклинание

с теб сме хукнали

към розовата точка

на Вселената

не ме моли за вечност

а за късче зелено

за сено в безпорядък

за мед по устните

да празнуваме Джак

леглото е тясно и топло

 

© Светла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така прочетох...садиш бреза, окопаваш, говориш, милваш,мислиш я...за да бъде твоето дръвче..за да знае къде си...И истина, когато дойде моят ред за болката тя отказа да расте...странно е да видиш тъжно дърво...Джак
  • Да...Само щипка трябва, мъничка, колкото да те подсети, че си жив...
  • Като започнах да чета, се запитах, къде са цветовете ти, но към края ги видях. Не би била ти, ако в думите ти ги нямаше.
    От всичко по щипчица навярно е повод за празнуване.
Предложения
: ??:??