7.08.2018 г., 0:33

Що за ден?

1K 2 1

 

Убийствена ирония на съдбата.

Пожелах си преди време

щастие, късмет и дълголетие.

Бяхме двама в живота,

и се врекохме да

продължим напред.

Днес не вярвам на това.

На този светъл празник,

пожелах си пак, но само

две неща – здраве,

за да продължа сама.

Годините отминаха

отнесоха и любовта.

Оставиха след себе си

само гняв и самота.

Що за ден?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...