Убийствена ирония на съдбата.
Пожелах си преди време
щастие, късмет и дълголетие.
Бяхме двама в живота,
и се врекохме да
продължим напред.
Днес не вярвам на това.
На този светъл празник,
пожелах си пак, но само
две неща – здраве,
за да продължа сама.
Годините отминаха
отнесоха и любовта.
Оставиха след себе си
само гняв и самота.
Що за ден?
© С. П. All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
