Убийствена ирония на съдбата.
Пожелах си преди време
щастие, късмет и дълголетие.
Бяхме двама в живота,
и се врекохме да
продължим напред.
Днес не вярвам на това.
На този светъл празник,
пожелах си пак, но само
две неща – здраве,
за да продължа сама.
Годините отминаха
отнесоха и любовта.
Оставиха след себе си
само гняв и самота.
Що за ден?
© С. П. All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
