Щом
Сигуно пропуснати столетия
туптят в невидимите вени на ръцете ми.
И спомени от светлини на чужди храмове
в зениците коват мъгли...
Сигурно са стъпвали по каменни пътеки
и кървяли са нозете ми.
И уханието мъдро на разлистените чамове
още в ноздрите ми стене.
Може би.
Сигурно познава кожата ми този топъл вятър.
Като стара риза помни как боли...
Да изстисква времето с нетленната си сила
всяка капка аромат на живо тяло.
Да забравя всеки път сърцето, че умира.
И топи пръстта... Ръце, нозе, очи...
Сигурно отдавна съм родена. Уморена.
На столетници изстраданата мъдрост в мен тупти.
Не!
Не ме е страх! Какво като съм тленна!
Щом кръвта в невидимите вени на ръцете ми
шурти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
