катеринарина (Катя)
331 972
19.03.2008 г., 13:07 ч.

Щом 

  Поезия
845 0 11

Сигуно пропуснати столетия

туптят в невидимите вени на ръцете ми.

И спомени от светлини на чужди храмове

в зениците коват мъгли...

Сигурно са стъпвали по каменни пътеки

и кървяли са нозете ми.

И уханието мъдро на разлистените чамове

още в ноздрите ми стене.

Може би.

Сигурно познава кожата ми този топъл вятър.

Като стара риза помни как боли...

Да изстисква времето с нетленната си сила

всяка капка аромат на живо тяло.

Да забравя всеки път сърцето, че умира.

И топи  пръстта... Ръце, нозе, очи...

Сигурно отдавна съм родена. Уморена.

На столетници изстраданата мъдрост в мен тупти.

Не!

Не ме е страх! Какво като съм тленна!

Щом кръвта в невидимите вени на ръцете ми

шурти...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??