Щом

Poetry

1.2K 0 11

Сигуно пропуснати столетия

туптят в невидимите вени на ръцете ми.

И спомени от светлини на чужди храмове

в зениците коват мъгли...

Сигурно са стъпвали по каменни пътеки

и кървяли са нозете ми.

И уханието мъдро на разлистените чамове

още в ноздрите ми стене.

Може би.

Сигурно познава кожата ми този топъл вятър.

Като стара риза помни как боли...

Да изстисква времето с нетленната си сила

всяка капка аромат на живо тяло.

Да забравя всеки път сърцето, че умира.

И топи пръстта... Ръце, нозе, очи...

Сигурно отдавна съм родена. Уморена.

На столетници изстраданата мъдрост в мен тупти.

Не!

Не ме е страх! Какво като съм тленна!

Щом кръвта в невидимите вени на ръцете ми

шурти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jane_d (Деси Инджева)

Тук не зная какво да кажа...
Кате!*

2008-07-29T11:48:00+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

На столетници изстраданата мъдрост в мен тупти.

Тупти!

Наистина се чува във всяка твоя дума!!!

2008-03-24T21:23:49+02:00
lips_of_angels (Ем)

Прекрасно е!Въздействащо!поздрав!

2008-03-19T20:14:37+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Не ме е страх! Какво като съм тленна!

Щом кръвта в невидимите вени на ръцете ми

шурти..."
Ето това ми харесва най-много!
Страхливците не могата да обичат, нали така!

2008-03-19T20:03:55+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прочетох го на глас!
Усетих го!
Браво, Катя!

2008-03-19T19:59:30+02:00