ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
IX. ЩОМ АНЦУГЪТ Е НОВИЯ ДРЕСКОД
Животът ни роман е без сюжет,
създаден от една колаборация
на злобата и егото в дует,
пропиващи оскъдната ни нация!...
В родината на розите сноват
не хора, а почти хуманоиди.
Че даже и поезията, брат,
пращи с метафорични стероиди…
Предателството пъпли като сган
из етноса, уж богобоязлив…
Добрият си остава неразбран
като неразгадаем апокриф.
По-тъмно е в душевната ни глъб
дори и от самата преизподня.
Заливат ме въртопите от скръб,
че ценност ни е в „Happy“–то да боднем.
Политаме в безнравствената срут,
по сипей на интригите…А клет е
гласът ми на прокудник недочут
в страната на низвергнати поети!...
Безверието в хълцащата гръд
залъгваме с огризки от илюзии,
че някак си завърта се светът
за нас…Ала душите си тътрузим,
нечуващи как стене, хлипа тихо
беднякът, който тъне в съсипни…
Откриеш ли лицето си, критико,
ела и доблестно ме нападни…
На текста от Библейските псаломи
делата ни са пълен антипод.
Изгубил си се, българино, щом е
днес анцугът ти новия дрескод…
23.06.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени