Ако не стига това, съжалявам, но тръгвам, 

друго си нямам освен едно небе, 

а в него, примесено с пясък безвремие,

огледално, спокойно море.
Малко чайки и малко вълшебства, 

обикалящи приказни залези, 

тук-таме ръждасяли котви,

а понякога бягащи бели коне.

Много рядко, но има и призраци, 

а понякога даже звезди, 

а летят ли над плажа ми, просто е приказно, 

но не стига, не стигат,  нали?
На теб са ти нужни ледени кули

с фалшиви принцеси с остри очи, 

по-добре ти е някой да властва отгоре ти 

и така ти харесва, нали?
Много тъжно, че скоро посях си лиани

върху пухкави облаци обична сплав, 

но щом те плаши така светлината, довиждане,

енергиите като моята са с нетраен заряд.