Щом не искаш магия
Ако не стига това, съжалявам, но тръгвам,
друго си нямам освен едно небе,
а в него, примесено с пясък безвремие,
огледално, спокойно море.
Малко чайки и малко вълшебства,
обикалящи приказни залези,
тук-таме ръждасяли котви,
а понякога бягащи бели коне.
Много рядко, но има и призраци,
а понякога даже звезди,
а летят ли над плажа ми, просто е приказно,
но не стига, не стигат, нали?
На теб са ти нужни ледени кули
с фалшиви принцеси с остри очи,
по-добре ти е някой да властва отгоре ти
и така ти харесва, нали?
Много тъжно, че скоро посях си лиани
върху пухкави облаци обична сплав,
но щом те плаши така светлината, довиждане,
енергиите като моята са с нетраен заряд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авелина Всички права запазени
