Ако не стига това, съжалявам, но тръгвам,
друго си нямам освен едно небе,
а в него, примесено с пясък безвремие,
огледално, спокойно море.
Малко чайки и малко вълшебства,
обикалящи приказни залези,
тук-таме ръждасяли котви,
а понякога бягащи бели коне.
Много рядко, но има и призраци,
а понякога даже звезди,
а летят ли над плажа ми, просто е приказно,
но не стига, не стигат, нали? ...