Щом решил си да тръгнеш
Обичам,
вричам,
мълвя...
Изричам си всичките думи
и крещя...
Орисвам с тайнствени руни.
Оставам без глас -
с разголена болка,
с кървяща тъга,
засипана с мраз...
Свеждат се
глухо рамената
в земята...
Всяка сълза
рана оставя,
всяка дума -
куха следа.
Къс по къс дере се душата:
стяга плътта...
С черни пръсти оре тишината
и кошмарите връща.
Сънят,
несретник в нощта,
с тежък покров ме загръща.
А ти -
бягай,
както умееш,
не свръщай назад,
щом решил си да тръгнеш...
© Плами Всички права запазени
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш. - Н.Вапцаров
Търсиш ли - ще намериш !