30 jun 2010, 10:53

Щом решил си да тръгнеш

1.1K 0 17

Щом решил си да тръгнеш

 

Обичам,

вричам,

мълвя...

Изричам си всичките думи

и крещя...

Орисвам с тайнствени руни.

Оставам без глас -

с разголена болка,

с кървяща тъга,

засипана с мраз...

Свеждат се

глухо рамената

в земята...

Всяка сълза

рана оставя,

всяка дума -

куха следа.

Къс по къс дере се душата:

стяга плътта...

С черни пръсти оре тишината

и кошмарите връща.

Сънят,

несретник в нощта,

с тежък покров ме загръща.

 

А ти -

бягай,

както умееш,

не свръщай назад,

щом решил си да тръгнеш...

 

http://vbox7.com/play:a456ed1a&al=1&vid=4206708

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

    мечтите греят с синкава прозрачност.

    А по-добре е да подгониш вятъра,

    отколкото да седнеш и да плачеш. - Н.Вапцаров

    Търсиш ли - ще намериш !
  • Не е задължително лирическият герой и поетът да са едно и също лице. Замисляли ли сте се колко често именно емпатията ни е вдъхновявала за написаното от нас? Не смея да твърдя как е в случая на Плами, но стихотворението е достатъчно образно и наситено с емоция, за да кажа, че ми харесва.
  • Много искрено и въздействащо! Поздрави, Плами!
  • Да приемеш правото на другия да си тръгне е висша форма на обич!
  • Много отрицателни емоции,наслоени в теб,мила Плами!Любовта не е само болка...Надявам се,че това е моментно настроение!Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...