Щом си тръгнеш
"Ръката ти, протегната за сбогом,
е дълга километри...
И никога не ще я стигна аз..."
Иван Пейчев
Душите ни
се стичат като време
в димящия синтаксис
на мъглите.
Закърпените
мигове надежда
живеят
предпоследната си пролет.
От вечните тъги
остава слънце.
И вятър,
лесен за сънуване.
По-дълги
от момента на сбогуване
навярно ще останат
само раните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
