22.02.2010 г., 10:24 ч.

Щом си тръгнеш 

  Поезия » Бели стихове
1011 0 21

 

 

 

"Ръката ти,  протегната за сбогом,

е дълга километри...

И никога не ще я стигна аз..."

 

Иван Пейчев

 

 

 

Душите ни

се стичат като време

в димящия синтаксис

на мъглите.

Закърпените

мигове надежда

живеят

предпоследната си пролет.

От вечните тъги

остава слънце.

И вятър,

лесен за сънуване.

По-дълги

от момента на сбогуване

навярно ще останат

само раните.

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??