Щом в утрото отлитат Еднорозите...
Вдъхновено от:
http://vbox7.com/play:c293b88a
Малко подкрепа и за мъжете, де...
:)
Обичам те... И мразя - всеки път,
щом в утрото отлитат Еднорозите!
С тях плача! И забравям! Не броя,
но после теб те няма да отвориш...
Отдавна счупих Ключа – и е факт,
че този дом така напомня Гробище,
но слънцето не вярва... И без страх,
опитва да те види през прозорците!
А тях ги няма – всъщност бяха Там,
но аз тогава не прегръщах спомени,
Луната – не... Теб, хващах за ръка,
до кръст, ни бяха, сякаш Океаните.
А после пък съдбата... Как не спря,
Проклетница - душите ни да мами,
знам, сипваше - по няколко ведра,
Обида. И суетност. С цел да кажем,
че всеки е най - ценен и по – висш,
а другото безмислено... И скитайки,
отричахме, че в ляво - Там, кърви,
несвикналото с удари - Обичай ме...
И кой Живот? Та - всичко е... Игра!
Защо сте ми пришили, пък крилете?
А може би... А може би - Смъртта,
е някаква Пътека? Щом и - свети...
-------------------------------
Нелепо е! Виж, искам - с Любовта
и с теб да бъдем прежните! И нека,
да чувам сред щурците, твоят Глас,
Мечта, да си ми! Радост! И утеха!
Тогава, ще съм всъщност - Оживял!
Ти пак ще сплиташ бисери в косите!
Денят ще се подсмихне – същи Цар,
а Слънцето ще слезе във очите ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
