23.01.2019 г., 0:08

Щом замълчи душа на поет

2.5K 7 6

"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му."
Бертолт Брехт

 

Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг - просто човек -
вселената, тъжна, заплаква.

 

Звездите пулса си спират
за една малка частица от вечност.
Толкова малка, чак не разбира
никой човек, че случва се нещо.

 

Как да чуят, от делнична врява,
проглушените хорски души
тишината, която остава,
щом един поет замълчи?

 

Само вселената, тъжна, си плаче -
тя знае какво е изгубила.
Обикновен човек е поета, обаче...
и не е съвсем, като другите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мълчете, поети! Често вашите думи съдържат дълбоко синтезирана мисъл. Хубаво стихотворение.
  • Да... от тишината на поета боли...
  • Много ми хареса стиха ти, Кольо!Поздравления!
  • Прекрасно. Думите в стиховете си пасват идеално. Поздравления.
  • Как да чуят, от делнична врява,
    проглушените хорски души
    тишината, която остава,
    щом един поет замълчи?

    Много хубаво казано . Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...