Изкуствените мигли на прозореца
от истината пазят и от прах.
Прахът боли във чистите очи.
Преданите щори на прозореца.
Пазят ме, когато пиша нощем-
от страшната усмивка на нощта
и от звездите, мигащи порочно,
и от кошмари, дето ме гълчат.
Няма спор, че са обичащи-
най-добрите, верните слуги.
Пазят ме, когато се събличам,
крият ме от хорските очи.
05.05.1994г.
© Веси Филипова Всички права запазени