"Щори"

Poetry

606 0 0

Изкуствените мигли на прозореца

от истината пазят и от прах.

Прахът боли във чистите очи.

Преданите щори на прозореца.

Пазят ме, когато пиша нощем-

от страшната усмивка на нощта

и от звездите, мигащи порочно,

и от кошмари, дето ме гълчат.

Няма спор, че са обичащи-

най-добрите, верните слуги.
Пазят ме, когато се събличам,

крият ме от хорските очи.

05.05.1994г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0