Щрихи

Аnna (Ана Янкова)
186 526

27.09.2023 г., 19:50 ч.

Поезия » Любовна

374 4 4

Летях насън.

Ветровете пронизваха духа.

Надигах чаша, но нямаше любов.

Само измерения.

Желаех да забравя загубата, да я заменя с друго.

Ала какво измества липсата, когато обичта я няма?

Лятото отмина, пулсът ми е учестен.

Къщата на спомените грохнала се вие.

Кучето-пазач ежи се отсреща.

Ръцете ми са празни, а душата-мъртва.

На ехото не чува се дъха.

Листата са изпадали наоколо.

Вървя, а после спирам.

Коя е истината?

Отрече се от мен, стрелата ме уцели в сърцето.

Останало без ритъм, заглушило стадната ми мъка.

Пулсът – учестен, косите са несретни.

Полегнала тревогата горчи.

Къде е моето място?

Грохнала старица посреща синевата.

Мъката е като лишей, камъкът е жив.

Забивам нокти в здрача, пазя тишината.

Поредната агония на нежното ми тяло.

Килограм след килограм, превърнах се в звяр.

Очите ми рисуват непокорство.

В тишината на нощта слагам пусти пръсти в стъклото,

отразена.

След мрака, ще дойдеш ти -

и ще ме любиш.

Забравил несгодите житейски.

За да мога да живея, бъди жив и ти!

Продължавам да вярвам!

До дъха си сетен!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.