Апокалипсис под наем
Отдавна не съм писала.
Толкова отдавна,
че вече забравих във кой свят беше.
Не откривах причина да пиша.
Предпочитах да бъда в делника.
Аз ли се обърках или всичко около мен?
Виждам сякаш
отвъд времето и пространството,
а това тук не забелязвам.
Не искам да пренареждам света.
Чалгаджийницата те връхлита
от всяка пряка.
Романтиката я няма.
Чалга мисленето и мен прихвана.
Заченах от толкова думи.
Ставаш, сядаш, ходиш, правиш...
Всичко до едната енергия стига.
Тази човешката и до парчето месо.
Употреба, без значение колко е кратна.
Как да не го изговориш?!
Пък и на себе си само.
Ако светът е основно пари,
с които можеш да си купиш всичко -
какво ти остава?
Да идеш в дън гори тилилейски
и вегетарианстваш.
Бягаш от изкушението си само -
да не налапваш и ти
със или без гарнитура.
Тъжно ти става,
че си се мислел за мъдър.
Спомни си колко пъти
изяжда любимия на закуска.
А за вечеря?
Поне в тази игра да те няма.
След като съм неизлечимо слаб -
си казваш, да не тровя и аз
живота на другите.
Природата дава всичко даром.
Ела и го вземи.
Не търси отплата
и чувство за вина не те гложди.
Така я поглъщаш!
А месото е с пари.
Заслужава ли си цената?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ава Всички права запазени
