Щурче
Едно щурче във стаята ми скрито
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен нежна, тихо,
любовен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло,
в очите се събираха сълзи.
Лекуваха душата някак кротко
от раните във нея... чрез мечти.
Че има вън поляни, шир безкрайна,
небе със облачета пухкав сняг,
реки с проточена снага омайна
и върхове докосващи друг свят.
Морета бурни с приказни сирени,
възлюбени в моряшките съдби...
и брегове от слънце озарени...
и плискащи се във екстаз вълни....
Това припяваше щурчето волно,
пренасяйки ме в друг, вълшебен свят.
Там всичко бе красиво и безспорно
мечтаех да съм в тази благодат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
