щурецът и мравката
ЩУРЕЦЪТ И МРАВКАТА
Цяло лято пя щурецът.
Дойде есен и ветрецът
чак от север долетя,
свойта песничка запя.
После хала се изви,
всичко в лед и скреж обви.
Люта зима. За беда
Щурчо няма си храна.
Нито дом, ни топла дреха,
ни приятел за утеха.
Сам и тъжен той трепери
где храница да намери.
В миг го радост озари:
"Мравката ще навести.
Тя е толкова богата!"
Спира Щурчо пред вратата:
"Мравке, сестро, отвори!
Извини ме и прости.
В твоя дом ме приеми,
малко житце ми дари."
Моли бедният щурец,
талантливият певец.
Всякоя добра душа
би протегнала ръка.
Ала мравката е зла,
не е щедра, ни добра.
"Цяло лято щом си пял
и безгрижно си живял,
ха, сега пък поиграй!
Храна нямам! Туй го знай!"
Тръшна входната врата.
Бързо ключа превъртя.
Вън остана Щурчо клет.
Жалко, няма си късмет.
Приятелю, добро дете!
За Щурчо отвори сърце.
Във твоя дом го приюти
и с обичта си го стопли.
Когато лято заблести,
със песни той ще те дари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
