Щъркелче
Щъркелче
Миличко щъркелче сладичко,
топчице пухкава бяла,
още си малко и слабичко,
още не си полетяло.
Още пред теб са сезоните -
чакат те пролет и лято,
но щом оголят се клоните,
ще отлетиш с твойто ято.
Над девет царства ще минете,
в чужда земя ще зимуваш -
тъй е било през годините,
ще е доде свят светува.
Но всяка пролет в гърдичките
нещо ще трепва отляво
и пак ще литнете всичките,
любещо щъркелче бяло.
В студ, пек, през бури ще бързаш ти,
но ще се върнеш обратно
с клюн да потракаш на български,
български залък да хапнеш...
И цял живот от надеждата
до любовта ще прелиташ...
Чудя се, щъркелче беличко,
на кого, мило, приличаш?
© Петя Божилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ох, колко мило, колко нежно, колко българско звучи! Благодаря ти за тази емоция, скъпа Петя!
-
"И цял живот от надеждата
до любовта ще прелиташ..."
Горчиво... -
Силно и вълнуващо! С поздрави, Петя!
-
Ако тези, дето трябва, имат в сърцата си толкова много обич към родината, за повече щъркелчета щеше да има хляб и щяха да се върнат...
Поздрав за творбата! Докосва! -
"Чудя се,щъркелче беличко,
на кого, мило приличаш?"
Мисля, че прилича на нашите мили дечица, които по света се скитат и в съня си българския хляб опитват! Поздрав! -
!!!
-
!
Нямаш стихотворение в което да няма болка по родните корени...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
