Щъркелче
Щъркелче
Миличко щъркелче сладичко,
топчице пухкава бяла,
още си малко и слабичко,
още не си полетяло.
Още пред теб са сезоните -
чакат те пролет и лято,
но щом оголят се клоните,
ще отлетиш с твойто ято.
Над девет царства ще минете,
в чужда земя ще зимуваш -
тъй е било през годините,
ще е доде свят светува.
Но всяка пролет в гърдичките
нещо ще трепва отляво
и пак ще литнете всичките,
любещо щъркелче бяло.
В студ, пек, през бури ще бързаш ти,
но ще се върнеш обратно
с клюн да потракаш на български,
български залък да хапнеш...
И цял живот от надеждата
до любовта ще прелиташ...
Чудя се, щъркелче беличко,
на кого, мило, приличаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
