Щъркелче
Щъркелче
Миличко щъркелче сладичко,
топчице пухкава бяла,
още си малко и слабичко,
още не си полетяло.
Още пред теб са сезоните -
чакат те пролет и лято,
но щом оголят се клоните,
ще отлетиш с твойто ято.
Над девет царства ще минете,
в чужда земя ще зимуваш -
тъй е било през годините,
ще е доде свят светува.
Но всяка пролет в гърдичките
нещо ще трепва отляво
и пак ще литнете всичките,
любещо щъркелче бяло.
В студ, пек, през бури ще бързаш ти,
но ще се върнеш обратно
с клюн да потракаш на български,
български залък да хапнеш...
И цял живот от надеждата
до любовта ще прелиташ...
Чудя се, щъркелче беличко,
на кого, мило, приличаш?
© Петя Божилова All rights reserved.
