"Щърков сняг"
И цяла нощ прехвъча сняг, но "щърков",
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.
И с кикот се пързаля по стрехите,
и зъби се, на босите врабчета.
В просъница градината се пита,
кога южнякът топъл тук ще шета?
Ще рони цвят от цъфналите сливи,
ще свири на дъждовна тарамбука...
Ще буди с песен цветове сънливи,
на ксилофон по покрива ще чука.
И люлякът, с очите теменужни,
ще пръска с обич пролетна магия...
Ти, пролет моя, колко си ни нужна!
По белите перца ще те открия,
които пред политане подрежда
тъй чаканата лястовица бяла.
В гнездото ѝ най-крехката надежда
се гуши, сняг и бури преживяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
