22.03.2021 г., 8:50 ч.  

"Щърков сняг" 

  Поезия » Пейзажна, Друга
1607 9 21

И цяла нощ прехвъча сняг, но "щърков",
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.

 

И с кикот се пързаля по стрехите,
и зъби се, на босите врабчета.
В просъница градината се пита,
кога южнякът топъл тук ще шета?

 

Ще рони цвят от цъфналите сливи,
ще свири на дъждовна тарамбука...
Ще буди с песен цветове сънливи,
на ксилофон по покрива ще чука.

 

И люлякът, с очите теменужни,
ще пръска с обич пролетна магия...
Ти, пролет моя, колко си ни нужна!
По белите перца ще те открия,

 

които пред политане подрежда
тъй чаканата лястовица бяла.
В гнездото ѝ най-крехката надежда
се гуши, сняг и бури преживяла.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??