23.04.2024 г., 15:16

Шум = тишина

578 0 0

Понякога се чудя коя съм аз-

Дете, момиче, цвете…

Обичам сред хората да бъда,

те помагат ми да разбера своята същност.

Помагат ми да разбера, че понякога обичам да съм сама,

че предпочитам самотата.

Но самотата не е леко изпитание-

тогава ми пречи шумът на мислите.

Този шум напомня шума на колите

по булеварда в най-големия трафик.

Човекът не е създаден да живее в тишина,

в пълната тишина започваш да се чувстваш уязвим.

Никой не харесва това чувство,

затова сме толкова егоцентрични.

Ако бяхме създадени за тишина,

щяхме да знаем как да общуваме помежду си.

Моят шум ме е научил защо 

харесвам хората и защо ги мразя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....