supsup (Пешко Гьошев)
5 3
3.06.2015 г., 23:20 ч.

Шумът на тишината 

  Поезия » Друга
475 0 3

10

Шумът на тишината

Тих летен ветрец се прокрадва наивно през гъстите буки отзад.

Топъл и лек, съвсем ненатрапчив, той гали ти кожата бледа.

Шумкат невинно листата зелени и юлски тревите високи.

Чува се слабо, едва доловимо, гласът на изстинал щурец.

Под тебе е злато, по-скъпо от златото, пясък насипен и светъл-

заравяш ръка в песъчинките дребни и хлад се прокрадва през тебе.

Нейде далече, на мили оттука, се чува тътнеж на вълни.

Разбиват се, мокрят скалите солени, та се питаш - дали ги боли?

На плажа е тихо, морето почива, само спуска по някой талаз.

И капчици фини прелитат тъжовни, като че някой над тебе сълзи.

Хладът на ветреца, топлика в водата, небето с безбройни звезди.

Защо ти не тачиш таз пищност, разкош, а бетони изливаш, рушиш?

Полъх на свежест. Шумът в тишината - говорят, послушай ги, спри.

Те са истински, истинни, повече чисти от всеки способ електричен.

Нагоре небе, необятно и черно, с милиони висящи тела,

Те хвърлят светлика си нежен и искрен, огряват таз нашта съдба.

Погледай и виж, пък ми после кажи, има ли нещо на тази земя...

що свети по-светло, по-ярко, по-живо и прави прекрасна нощта.

Човеко, съзнай се, разбуждай се вече...

не тъни във суетна тъма.

© Пешко Гьошев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много за милите коментари.
  • Нарисуваните картини ми създадоха усещане за божественост и на фона на нея-човека, който не знае какво прави и все реже клона, на който седи.Поздравления!
  • Много хубаво! Богато на образи и с човешко послание!
    Поздрави и вдъхновение!
Предложения
: ??:??