10
Шумът на тишината
Тих летен ветрец се прокрадва наивно през гъстите буки отзад.
Топъл и лек, съвсем ненатрапчив, той гали ти кожата бледа.
Шумкат невинно листата зелени и юлски тревите високи.
Чува се слабо, едва доловимо, гласът на изстинал щурец.
Под тебе е злато, по-скъпо от златото, пясък насипен и светъл-
заравяш ръка в песъчинките дребни и хлад се прокрадва през тебе.
Нейде далече, на мили оттука, се чува тътнеж на вълни.
Разбиват се, мокрят скалите солени, та се питаш - дали ги боли?
На плажа е тихо, морето почива, само спуска по някой талаз.
И капчици фини прелитат тъжовни, като че някой над тебе сълзи. ...