Цял живот жонглирам с тъгата. С болката танцувам.
В спор съм със смъртта.
И облечена във ярко „мотли“ се целувам
Със палачите на всички чудеса.
И под гилотината звънчетата ми пеят.
И в очите ми се ражда порив зрим.
Някъде в дълбокото на устните ми тлеят
Мигове останали без грим.
Бях приятел, глашатай и изповедник
И ме сритваха сред планини от смях
Бях довереник и будала. Посредник.
Ала любимец никога не бях.
И карнавално пъстра и звънлива
Пред вас разкривам своето сърце.
Ала зад маската ми шеметно красива
Не вижда никой моето лице.
И даже ме освиркват грозно вече
Билети не купуват за играта ми
Останала самотно във безвремието
Сънувам, че любима съм на вятъра.
А с някакво жестоко озлобление
На „бис“ ме вика вече стотен път съдбата...