Цял живот жонглирам с тъгата. С болката танцувам.
В спор съм със смъртта.
И облечена във ярко „мотли“ се целувам
Със палачите на всички чудеса.
И под гилотината звънчетата ми пеят.
И в очите ми се ражда порив зрим.
Някъде в дълбокото на устните ми тлеят
Мигове останали без грим.
Бях приятел, глашатай и изповедник
И ме сритваха сред планини от смях
Бях довереник и будала. Посредник.
Ала любимец никога не бях. ...