... си отива
Един ден тя ще си отиде -
смолиста влага между клоните,
прозоречен светлик в годините,
лъчиста сянка под тополите...
Ще тръгне боса по прибоя си -
последен блясък на вълнение.
Изпълнена с преломни полюси,
изпразнена от въжделения.
Ще веят ветровете ризата
над лактите й оголяли.
Под утрото слани ще слизат.
И птица слънцето ще пали.
Край нея ще свистят безсилия,
бездумия, ранени полети...
Ще люшва хлад безлик бесилките -
на мъртвите, недородени пролети!
Ще бъде празна... от преливане.
И в стъпките си ще умира.
НемОщна, бледа... от протриване
на чувства, страсти... и молитви.
Когато тръгне, ще осъмнат
безброй пропуснати лета...
И птиците ще се разсънят.
Когато тръгне... любовта!
Един ден просто си отива.
Ще се стопи под някой ледник.
И в болката ще е щастлива.
Достойнството се плаща с тленност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
