18 нояб. 2007 г., 11:31

... си отива 

  Поэзия
874 0 19

Един ден тя ще си отиде -

смолиста влага между клоните,

прозоречен светлик в годините,

лъчиста сянка под тополите...

Ще тръгне боса по прибоя си -

последен блясък на вълнение.

Изпълнена с преломни полюси,

изпразнена от въжделения.

Ще веят ветровете ризата

над лактите й оголяли.

Под утрото слани ще слизат.

И птица слънцето ще пали.

Край нея ще свистят безсилия,

бездумия, ранени полети...

Ще люшва хлад безлик бесилките -

на мъртвите, недородени пролети!

Ще бъде празна... от преливане.

И в стъпките си ще умира.

НемОщна, бледа... от протриване

на чувства, страсти... и молитви.

Когато тръгне, ще  осъмнат

безброй пропуснати лета...

И птиците ще се разсънят.

Когато тръгне... любовта!

Един ден просто си отива.

Ще се стопи под някой ледник.

И в болката ще е щастлива.

Достойнството се плаща с тленност.

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И птиците ще се разсънят.
    Когато тръгне... любовта!

    О, да!!!
  • Просто съм... безмълвна!!!
    Когато чета поезията ти..., се смирявам!!!
    Имаш моите искрени възхищения!!!
  • "Когато тръгне... любовта!

    Един ден просто си отива."
    А аз някога не вярвах, че тя просто си отива.
    Но това е така.
    Много истинска е поезията ти, вълнуваща и силна!
    Прегръдка Катя!
  • Много хубаво, особено последното двустишие е прекрасно, заредено с мъдрост и красота! Поздравления!
  • Прекрасно!!!!!!!!!!!!!
  • Аплодисменти!!!
  • Само белязан от Господ поет може да пише така...
  • Без думи!!!
    Поздравявам те!
  • Страхотно е!
    Адмирации!
  • Не, не си отива любовта, докато човек е жив. Но има моменти, в които няма срещу теб мъж, на когото да я дадеш. А любовта към децата ти и към хората винаги можеш да я раздаваш. Пишеш много хубаво!
  • И в стъпките си ще умира.

    НемОщна, бледа... от протриване

    на чувства, страсти... и молитви.

    Достойнството се плаща с тленност.
    ...
    !!!
  • Когато тръгне... любовта!
    Един ден просто си отива.
    Ще се стопи под някой ледник.
    И в болката ще е щастлива.
    Достойнството се плаща с тленност.

    Поздрав!!!
  • Достойнството се плаща с тленност.
    ВЕЛИКОЛЕПНО! С обич, мила Катерина.
  • Когато тръгне, ще се осъмнат

    безброй пропуснати лета...

    И птиците ще се разсънят.

    Когато тръгне... любовта!

    Поздравления и от мен , Катя!!!
  • Прекрасно е, пълно 6.Разчуства ме.
  • Страхотно!
  • И в болката ще е щастлива.
    Достойнството се плаща с тленност.-
    Прекрасно и много силно !!! Обожавам такъв край ! Катя, пишеш страхотно !!! Благодаря ти !
  • Прекрасно!!!
  • неизчерпаема и силна си в поезията си.
Предложения
: ??:??