Сибила
СИБИЛА
Fortis Fortuna Adiuvat*
Във сърцето ми бълбука кротко топлата ù сила!...
Прави ме щастлив и ведър пред всемирната тъга...
Търси своята пролука там една добра сибила -
може би славянска веда, разбунтувала мига...
Може би от Испериха конски тропот тя събира –
взрив от хиляди копита, който иде отдалеч...
Лекарите не откриха нито знак от мойта лира,
нито някой ме попита за предсмъртната ми реч...
Диагнозата – ужасна!... Като мълния ме тресна...
Дадоха ми кратко време – две години или три...
Но сибилата ме тласна във посока неизвестна,
без кръвта ми да отнеме. И плътта ми не затри...
И Евтерпа, Калиопа, даже с пищната Ерато
ме разпитваха за нея, но до днес останах ням...
Тъй разминах се с потопа медицински аз, когато
трябваше да заживея, без на Хадес да се дам...
Днес в сърцето ми бълбука топлината на сибила!...
Нямам време да умирам – славя я сърдечно аз!...
И оставам още тука, щом в кръвта ми е открила
от щурченце бедно лира, късче косъм от пегас...
* Съдбата помага на смелите (лат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
