За любовта си към моята котка ще говоря,
обичам да я мачкам с нея да се боря.
Храна забравям да и сложа и вода
и ето въпреки това тя сякаш казва ми благодаря.
Любимо ми е да я галя, защото я обичам,
а тя все бяга и аз след нея тичам.
-Но защо ми бяга аз я обичам
пък и на плашило не приличам!?
Като я хвана мачкам я, защото е хубава и мека
мама, тати и сестра ми викат ми полека.
-Ще нараниш горката котка,
а от нея няма друга по кротка.
-Няма тате, няма да я нараня
и в тоз момент котенцето изпищя!
Сибилчо хванал котката и с всичка сила я прегърнал
и към болката я върнал.
Таз любов на туй дете към котарака
здравето му най-накрая ще прецака.
Но понякога това е детската любов,
толкова голяма, че реже като нож.
Детето туй не го разбира,
а котката горката от болка си умира.
Изминаха години и Сибилчо стана млад юнак,
а неговата котка станала е котарак.
И двамата, здрави силни и красиви
вечното приятелство установили!
© Куни Тодоров Всички права запазени