13 янв. 2020 г., 08:00

Сибилчо и котката 

  Поэзия » Свободный стих
1187 0 0
За любовта си към моята котка ще говоря,
обичам да я мачкам с нея да се боря.
Храна забравям да и сложа и вода
и ето въпреки това тя сякаш казва ми благодаря.
Любимо ми е да я галя, защото я обичам,
а тя все бяга и аз след нея тичам.
-Но защо ми бяга аз я обичам
пък и на плашило не приличам!?
Като я хвана мачкам я, защото е хубава и мека
мама, тати и сестра ми викат ми полека.
-Ще нараниш горката котка,
а от нея няма друга по кротка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куни Тодоров Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Моят домашен любимец »

19 место

Предложения
: ??:??