За любовта си към моята котка ще говоря,

обичам да я мачкам с нея да се боря.

Храна забравям да и сложа и вода

и ето въпреки това тя сякаш казва ми благодаря.

Любимо ми е да я галя, защото я обичам,

а тя все бяга и аз след нея тичам.

-Но защо ми бяга аз я обичам

пък и на плашило не приличам!?

Като я хвана мачкам я, защото е хубава и мека

мама, тати и сестра ми викат ми полека.

-Ще нараниш горката котка,

а от нея няма друга по кротка.

-Няма тате, няма да я нараня

и в тоз момент котенцето изпищя!

Сибилчо хванал котката и с всичка сила я прегърнал

и към болката я върнал.

Таз любов на туй дете към котарака

здравето му най-накрая ще прецака.

Но понякога това е детската любов,

толкова голяма, че реже като нож.

Детето туй не го разбира,

а котката горката от болка си умира.

Изминаха години и Сибилчо стана млад юнак,

а неговата котка станала е котарак.

И двамата, здрави силни и красиви

вечното приятелство установили!