24.12.2012 г., 14:29

Сигурен съм

1.8K 0 3

 

  Сигурен съм, съществуваш! Щом си в мислите ми, в моето съзнание, в моите мечти! Карайки ме да се усмихвам всеки път, сещайки се за теб - мисълта за това, че си истинска ме прави толкова щастлив... и силен, и вярващ! Че си в душата ми, в сърцето ми - това е достатъчно да гледам само напред. Стремително, целеустремено, с трепет и желание!

 Знаеш ли?! Твоята поява в моя свят ме промени тотално. Досега срещах живи хора с мъртви души - лицемери, пълни с фалш, използвачи, търсещи  своята изгода. Хора, които пробиваха с нож моето сърце!

  Но пък ти се появи - излезна пред мен, отвори очите ми, погали ме с душата си. Завладя ме тотално с твоето присъствие. Настани се до мен, толкова близко, че свикнах с теб, ставайки неизменна част от живота ми. Всеки ден, всяка нощ, всеки миг - ти си до мен, в моите мисли, в моите мечти, в моите желания!

  Сигурен съм, съществуваш! Защото върна моята усмивка, направи ме отново жив, накара да повярвам в любовта - тази истинската, споделената, безусловната! И ще дойде денят, в който да си кажем всичко това, гледайки се в очите!

 Тогава на живо - думите, желанията, мечтите... тогава, когато сме с любовта помежду ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сед Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярата и любовта са най-важните неща . Човек не може да живее без любов, винаги има поне нещо, което да обича.
  • Добре заварили! Благодаря ви, toxin! Радвам се, че ви е харесало! Весели празници на всички. Нека вярата, топлината и надеждата бъдат винаги с нас!
  • Чаках това произведение... Не съм разочарована! Напротив, възхитена съм, когато видя толкова всеотдайност, искреност, топлота и обич на едно място!
    Добре дошъл в сайта и успехи! Светли празници, Сед!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...