24.12.2012 г., 14:29

Сигурен съм

1.8K 0 3

 

  Сигурен съм, съществуваш! Щом си в мислите ми, в моето съзнание, в моите мечти! Карайки ме да се усмихвам всеки път, сещайки се за теб - мисълта за това, че си истинска ме прави толкова щастлив... и силен, и вярващ! Че си в душата ми, в сърцето ми - това е достатъчно да гледам само напред. Стремително, целеустремено, с трепет и желание!

 Знаеш ли?! Твоята поява в моя свят ме промени тотално. Досега срещах живи хора с мъртви души - лицемери, пълни с фалш, използвачи, търсещи  своята изгода. Хора, които пробиваха с нож моето сърце!

  Но пък ти се появи - излезна пред мен, отвори очите ми, погали ме с душата си. Завладя ме тотално с твоето присъствие. Настани се до мен, толкова близко, че свикнах с теб, ставайки неизменна част от живота ми. Всеки ден, всяка нощ, всеки миг - ти си до мен, в моите мисли, в моите мечти, в моите желания!

  Сигурен съм, съществуваш! Защото върна моята усмивка, направи ме отново жив, накара да повярвам в любовта - тази истинската, споделената, безусловната! И ще дойде денят, в който да си кажем всичко това, гледайки се в очите!

 Тогава на живо - думите, желанията, мечтите... тогава, когато сме с любовта помежду ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сед Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярата и любовта са най-важните неща . Човек не може да живее без любов, винаги има поне нещо, което да обича.
  • Добре заварили! Благодаря ви, toxin! Радвам се, че ви е харесало! Весели празници на всички. Нека вярата, топлината и надеждата бъдат винаги с нас!
  • Чаках това произведение... Не съм разочарована! Напротив, възхитена съм, когато видя толкова всеотдайност, искреност, топлота и обич на едно място!
    Добре дошъл в сайта и успехи! Светли празници, Сед!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...