============
Животът е система - на доизтичане...
Не помага и атропиновата инжекция.
Вече не вярваш - ни в истини, ни в притчи,
подложен от Бог на душевна дисекция!
И чакаш. Последната изповед. Някъде Горе.
Картини се сменят... капка... по капка
До пръстта. До дланта, която твоя взор ще затвори.
До белия Ангел... и попската шапка.
Венозно се лее молба за вълшебство,
но... дали да си тук? - те изяжда дилема.
И с поглед виновен, както някога, в детството,
казваш "Докторе, моля! Спри ми системата..."
============
© Станислава Всички права запазени