Тиха, мрачна пустота,
болка, ужас и сълзи,
това ли е човешката душа?
Такива ли са нашите съдби?
Тъмен път от самота,
около му хищници безброй,
рядко осветяван от заря -
невъзможно е да си герой.
Хладна, тежка празнота
вечно броди помежду ни.
Допълва общата тъга
на неизречените думи.
Избягали са вяра и надежда
за бели и щастливи дни.
Ах, как зловещо се усеща,
че времето пред нас лети.
И не дай си, боже, ако ти
подобно си във тази роля,
побързай, нещата промени,
защото всичко се постига с воля!
© Владислав Всички права запазени