13.02.2010 г., 22:37

Силата я носи човекът

750 0 1

Когато роди се човекът - изплака,

а животът - ехидно се усмихна.

Че той, чаровникът измамлив, само това чака -

да нападне, щом жертвата  притихне.

 

Бори се с него човекът - от пеленаче, та до тежки старини.

Много често в борбата си плаче, а след това пък, за живота благодари...

Стиска зъби, сърце му се свива, пада и пак се повдига,

ала вкопчил се здраво, със сила, във всяка битка пристига.

 

В живота е борбата, жаждата, неизвестността.

В човека са душата, силата и смелостта.

Битката датира от далечни времена

и ще бъде водена вовеки, чак до свършека на таз земя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добре като мисъл... Поработи по ритъма, за да го направиш перфектно издържано от всяка литературна гледна точка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...